Институтът за публична политика, Институтът за икономика и международни отношения, Съюзът на икономистите в България, Институтът за държавата и правото на БАН и Българската асоциация по международно право са организатори на конференцията, под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова.

Панелисти бяха: Ивайло Калфин, ИИМО, бивш вицепремиер и външен министър; д-р Денчо Георгиев, БАМП, зам.-председател, Свободен университет  Брюксел, гост професор; проф. д-р Татяна Хубенова, СИБ, председател; проф.д-р Ирена Илиева, ИДП на БАН, директор. Модератор на конференцията беше доц. д-р Здравко Попов, президент на Института за публична политика.

Пакетът с предложенията за новата Многогодишна финансова рамка, вкл. предложени­ят регламент по принципите на правовата държава, беше представен от Европейската комисия като „въз­можност да оформим бъдещето си като нов и амбициозен Съюз от 27 държави, обединени от солидарност“.

Конференцията обсъди въпроси като:

Ще постигне ли предложеният от Комисията пакет за МФР – както претендира – по-добра защита на такива основни ценности на ЕС като върховенството на правото, демокрацията и равенството, или напротив, ще допринесе за тяхната ерозия и ще даде  възможности за политически натиск вместо прилагане на ясни правила? Съответства ли този пакет на такива основни цели като икономическото, социалното и териториалното сближаване и солидарността между държавите-членки или ЕС тръгва по път, различен от пътя, предначертан в Лисабонския договор и залегналите в него основни ценности и цели?

Какво може да се направи с новата МФР, за да стане ЕС истински солидарен, по-демократичен и с повече истинска правова държавност?

Възможна ли е реформа на парадигмите на финансирането на отделните политики на ЕС, като се въведе прогресивност –  по такъв начин, че солидарността да се превърне от  предмет на пазарлъци и инструмент за управление чрез условия и санкции в механизъм за справедливост, в „машина за сближаване“, с „автоматични прогресивни стабилизатори“ и правила, действащи  на основата на обективни критерии?

Не следва ли по кохезионната и регионалната политики, например, средства от бюджета на ЕС да се отпускат само за държави-членки с брутен национален доход (БНД) на глава от населението под 90 % от средния за ЕС – както е по Лисабонския договор, а размерът на националното съфинансиране да бъде определян в зависимост от отклонението на съответната държава-членка от средния за ЕС БНД на глава от населението?

Не следва ли и всички други политики и действия на ЕС да бъдат съобразени с целите на икономическото, социалното и териториално сближаване, каквото е изискването на Член 175 ДФЕС?

Възможно ли е, например, по селскостопанската политика средства от бюджета на ЕС да се отпускат само за държави-членки с БНД на глава от населението под средния за ЕС (или под определен праг спрямо средния за ЕС), като на другите се разреши да изплащат субсидиите от собствените си бюджети (както това се правеше в течение на първите 10 години от новите държави-членки, чиито селски стопани получаваха по-ниски европейски субсидии от тези на конкурентите им в старите държави-членки).

Не следва ли, в изпълнение на Член 175 ДФЕС, системата на приходите в бюджета на ЕС да бъде превърната от регресивна в прогресивна, като се премахнат регресивните й елементи (по-специално таваните по вноската на база БНД, вноската на база ДДС) и се въведе коефициент по вноските на база БНД, който да отразява отклонението на съответната държава-членка от средния за ЕС БНД на глава от населението? Също така, що се отнася до Общата търговска политика, не следва ли, при сключване на нови споразумения за свободна търговия със страни  с БНД  на глава от населението над средния за ЕС (вкл. с такива, които напускат ЕС), да се предвижда тези страни да правят вноски в бюджета на ЕС (каквато беше досегашната практика с европейски страни извън ЕС)?

Конференцията се проведе на 28 ноември 2018 г. в Нова Конферентна Зала (огледалната зала) на Софийския университет „Св.Климент Охридски от 10.00 ч. до 13.00 ч.

От организаторите.