Образование, насочено към създаване на способност и нагласа за политическа активност на граждани има дълга традиция в Европа. Началото му е поставено в античността, по време на атинската демокрация. Синовете на гражданите в антична Атина е трябвало да бъдат възпитавани така, че да им станат присъщи добродетели – благоразумие, мъдрост, смелост, справедливост, умереност, съответстващи на бъдещия им статус на достойни граждани с право да участват  в управлението и в съда на полиса, в който живеят.

       След векове, през които тъне в забрава античната гръцка култура, споменът за нея и опитът за нейно подражание в епохата на хуманизма и Ренесанса, стават важен фактор за духовен подем в Европа. Видни дейци на хуманизма припомнят това, колко важно е било в антична Атина възпитанието на качества на характера у младежите, които ще са бъдещите граждани на  полисa. Европейските хуманисти смятат възпитание с такава цел за обществено необходимо и в своето съвремие.

        В средата на XVI-ти век  Йезуитският орден създава концепция за образование, предназначена за училищата на този религиозен орден главно в южната част от територията на тогавашната Свещена римскa империя. Училищното образование, осъществявано в тях по време на Контрареформацията е било конфесионално и политически регламентирано според доктрината на Римокатолическата църква за борба срещу идеите на Реформацията. По-късно подобно декретиране на политически цели на училищното образование има в кралство Прусия, когато там властва Фридрих II. Велики (1740 -1786 г.). Той е съпричастен към идеята на Просвещението, според която с придобиването на знания и добродетели, може да се осъществи мечтата на хората за щастие – не в отвъдния, а в реалния им живот. Легендарният негов генерал, барон Фридрих фон Зайдлиц (Friedrich von Seydlitz, 1721-1773) изразява мнение, че образованието на поданиците в пруското кралството трябвало да направи за тях възможно „да могат да разсъждават самостоятелно, да оценяват правилно решенията на кралската власт, да поемат солидарно отговорност за успеха на всяко дело, носещо прослава на Прусия.“ Несъмнено така формулираните от него цели са на политическо образование в кралство Прусия.

       През втората половина на XIX век образователната политика в много европейски страни е ориентирана  към същата цел, която е имало възпитанието на младежите в антична Атина: да ги подготвя за бъдещето им на достойни и активни граждани. В много страни в Европа  националната идея тогава става от първостепенно значение. Бъдещите „добри“ граждани  е трябвало да бъдат подготвени да станат убедени родолюбци. Патриотизмът е на преден план сред гражданските качества и грижата за създаване и укрепване на чувство за национална гордост сред младежта става особено важна в държавната политика в областта на образованието.

        На 1 май 1889 година, германският кайзер Вилхелм II. издава  декрет за въвеждане на гражданско образование (Staatsbürgerkunde) в горните класове на училищата в Германия. В него се изтъква, че то трябва „да възпитава в смиреност, набожност и любов към отечеството“, но и да бъде ориентирано към една, актуална за неговото правителство (начело на което е княз Ото фон Бисмарк), политическа цел – „да възпрепятства разпространението на социалдемократическите и комунистически идеи“.  

През декември 1890,  в реч пред Конференция на учителите от Прусия, кайзер Вилхелм II., който е и крал на Прусия –  доминираща сред другите  кралства, херцогства и пр. в Новия германския райх (1871-1918) – заявява, че чрез подходящи учебни предмети гражданското образование в немските училища трябва да се превърне в „национален интеграционен център за противодействие на центрофугални тенденции в германското общество.“ (Тук той има предвид   негативните реакции сред германската общественост на тогавашната държавна политика на конфронтация с католицизма („Kulturkampf”), провеждана от германския райхсканцлер княз Ото фон Бисмарк).  В тази своя реч Вилхелм II. заявява:  „Трябва да възпитаваме млади германци, а не млади гърци или римляни…. Основните предмети в гимназията трябва да  бъдат немският език и отечествената история.“ Той подкрепя дискутираната тогава в Германия идея за въвеждането на гражданско образование (Staatsbürgerkunde) като нов учебен предмет. По направено през 1891 година предложение на професор Адолф Екснер, тогавашен ректор на Виенския университет, за този учебен предмет в Германия и в други страни в немскоезичния регион, оттогава започва да бъде употребявано наименованието  „Politische Bildung“ („политическо образование“).

        Една година след тази програмна реч на кайзер Вилхелм II. в Германия на Конференцията на учителите в Прусия е образувано  „Дружество за гражданско обучение на немския народ”. Негова задача е да разпространява знания за основите на държавността, да пропагандира патриотизъм, съзнание за граждански дълг към отечеството. През 1909 година гражданското образование  става задължително за горните гимназиални класове в Германия. По направено през 1891 година предложение на професор Адолф Екснер, тогавашен ректор на Виенския университет, за този учебен предмет – „гражданско образование“ (Staatsbürgerkunde) в Германия, а и в други страни в немско-езичния регион, от началото на ХХ  век започва да бъде употребявано наименованието  „Politische Bildung“ („политическо образование“).

        Теоретическа основа на това образование в Германия дава видният педагог, гимназиален учител по математика и физика, а от 1918 година хоноруван професор по педагогика в Мюнхенския университет, Георг Кершенщайнер (Georg Kerschensteiner 1854-1932) със своя  труд „Гражданско  възпитание на немската младеж” („Die staatsbürgerliche Erziehung der deutschen Jugend”, 1901). В него има интересни новаторски идеи, които са били високо оценени  и прилагани в Германия главно по времето на така наречената Ваймарска република (1919 -1933). Някои от тях са възприети в теорията и практиката на гражданското образование във Федерална република Германия.

        След края на Първата световна война  в Германия монархията рухва и се установява републиканска власт на базата на демократична конституция приета в град Ваймар през 1919 година. За утвърждаването, възхода или провала на тази първа германска република, политическа отговорност  имат нейните  граждани с конституционно гарантираната им съпричастност към управлението. В тази първа германска република политическото (гражданското) образование е задължителен учебен предмет в гимназиите, но е и важна част в различни форми на образователна дейност за възрастни.        

         На Националната конференция на учителите в Германия през 1920 година се приема решение  политическото образование да има за цел изграждане на минимум общи етически и социални основни възгледи като предпоставка за съществуването на младата германска република. Гражданско самосъзнание, укрепване на патриотизма, стремеж към помирение с други народи, религиозна толерантност – това тогава  са някои от основните цели на политическото образование в Германия. То има висок професионален стандарт и многообразни практики. Някои от тях съответстват на идеята на Георг Кершенщайнер за интуитивно постигане на образователните цели. За да се подпомогне изграждането на гражданско съзнание се предлагат два способа:

       – интуитивен: Участие в социални формации (дружества, клубове), наподобяващи организационни форми на държавата. Предлагане в училището на такива организационни форми, които да стимулират гражданска активност у учениците – класни мероприятия, дискусии, сегменти на ученическо самоуправление, ученически дружества, кръжоци и клубове.

       – научно – познавателен: Акцент тук е бил поставен върху изучаване на възникването, развитието и упадъка на държави.

       Гражданското образование в Германия през 1920-те години, неговите новаторски методи и организационни форми са предизвикали интерес в някои европейски страни, включително и в нашата.

        След края на така наречената Ваймарска република, по време на Третия

Райх (1933–1945), гражданското образование в Германия е било приведено в съответствие с идеологията на националсоциализма. Фундаментално значение има тогава следната идея на Хитлер, съдържаща се в книгата му “Моята борба”(„Mein Kampf”,1925):“Човекът не е интелектуално, а емоционално същество. Духовността е маргинална величина. В центъра на внимание са тялото и волята. Един не много образован, но физически здрав и силен човек с твърд характер, изпълнен с волева сила е много по-стойностен за народностната общност отколкото един одухотворен слабак.” Расовата теория има първостепенно значение за политическото образование на младежта  в духа на националсоциализма, с нея се обясняват, както в училище, така и в извънучилищни дейности важни събития в германската и световната история. Инструкция за целта на образователната политика в Третия райх дава самият Хитлер: Цялата образователна и възпитателна работа в „народностната държава“ (völkischer Staat) трябва да има своя тържествен завършек тогава, когато расовото чувство и расовата същност инстинктивно и чрез разума започнат да пламтят в сърцето и мозъка на поверената ни за възпитание младеж.

        Друг важен белег на концепцията за политическо образование в нацистка Германия е възхвалата на народностната общност (Volksgemeinschaft) и на отделните колективи в нея – младежки, партийни, войскови. Не е важна отделната личност, важен е колективът – от него идва всичко и за него трябва да се прави всичко. Чрез поставяне на акцент върху индивидуалното се били покварявали образователните институции, а с тях и младежта. От тази позиция националсоциалистическият режим в Германия отхвърля всякакви либерални и хуманистични идеи в образованието. Отрича се образование, насочено към изграждане на способност за самостоятелно оценяване на политически действия и факти, за  индивидуална гражданска активност в обществото, а с това и традицията на гражданското образование в Европа, водеща началото си от времето на демокрацията в антична Атина.

       Трябва да се отбележи това, че по времето на Третия райх училището вече не е от най-важно значение за политическо образование на младежите. Ролята му в това отношение до голяма степен е иззета от масовите детски и младежки политически формации: „Хитлерюгенд“ (HJ), „Съюз на девойките“ (BdM), детската – „Юнгфолк“ (Jungvolk).

        След капитулацията на нацистка Германия и превръщането на част от нейната територия (тази, която е в границите от 1937 година) в окупационни зони на СССР, САШ, Великобритания и Франция, висшите държавни ръководители на съюзниците-победители СССР, САШ и Великобритания, ва Потсдамската конференция  (юли-август 1945) обсъждат и вземат решения за провеждане на активна възпитателна и образователна политика във всяка една от окупационните зони в Германия. В решенията за това на тази конференция е записано: „Възпитанието и образованието в Германия трябва да бъдат зорко следени и направлявани, така, че да бъдат напълно премахнати от него идеите на националсоциализма и милитаризма и да се направи там възможно демократично развитие на обществото”.

        Това предписание намира различна реализация във всяка една от окупационните зони, в които започва  процес за “превъзпитаване“ на немския народ. За този процес в четирите зони  има различни названия: re-education в американската зона, reorientation – в британската, mission civilisatrice – във френската, aнтифашистко и демократическо превъзпитание (Umerziehung) – в съветската.  

        Чрез програмите за “превъзпитание“ на немския народ в четирите окупационни зони там е трябвало да бъдат положени основите на едно демократично общество. Разбира се тогава в СССР представата за такова общество е била различна от онази в страните с утвърдена демокрация. През 1948 година  Комисията  по възпитание в американската окупационна зона  изразява следното мнение: Ако само опазването на демокрацията изисква от всеки един гражданин знания и ясно осъзнаване на обществените цел, то много повече е необходимо за нейното изграждане  от основа… Единственото и най-добро средство за успех на демократизирането в Германия е гражданското образование на нейните граждани. Това, че насочените към демократизация образователните и „превъзпителни“ дейности в американската окупационна зона се провеждат под надслов “reeducation“ – термин от психиатрията в американския английски, поражда  пасивна съпротива сред германската общественост в зоната. В съветската окупационна зона протича процес на „социалистическо превъзпитание“ при който комунистически идеологеми  биват налагани като догма. Срещу това възниква недоволство сред германското население в зоната, но то е  бързо подтиснато с репресивни действия от окупационната власт на тоталитарната държава.  

        След образуването на Федерална република Германия на обединената територия на американската, английската и френската окупационни зони през 1949 година, изграждането на демократично общество в тази нова германска държава става приоритетна цел на вътрешната политика на първото правителство на канцлера Конрад Аденауер (1949-53 г.). Правителствени решения и действия, насочени към тази цел, се подкрепят от всички тогава парламентарно представени партии. Трябва да се отбележи, че новообразуваната  Федерална република Германия (ФРГ) е със статут на окупирана държава.  Съгласно този статут, който остава де юре в сила до 1955 година, тя може да съществува дотогава, докато САЩ, Великобритания и Франция приемат обществено-политическото развитие в нея като демократично и не застрашаващо интересите им. Във връзка с това през 1950 година парламентът на Федерална република Германия определя  политическото възпитание на немския народ и преди всичко на немската младеж в демократичен дух, като задача с особена важност за държавата. През същата година в няколко университета там „политологията” е въведена като академична дисциплина.

        В началото на 1950-те години във ФРГ, след проведени дискусии за това, дали за политическото образование трябва да има специален учебен предмет  или образователната му цел би могла да бъде постигната чрез други учебни предмети, се решава въвеждането му като учебен предмет в горните класове на средните училища.

        Повод за дискусии тогава дава книгата “Повратна точка на политическото възпитание. Партньорството като педагогическа задача“ (Wendepunkt der politischen Erziehung.Partnerschaft als pädagogische Aufgabe, 1951) на педагога Теодор Вилхелм (Theodor Wilhelm, 1906-2005). В нея той предлага в политическото образование на учениците да се прилага прагматичен метод, който той нарича „Възпитание в партньорство“ (Partnerschaftserziehung). Това е системно трениране на учениците да прилагат „честна игра“ (fair play) в различни житейски ситуации за постигане на безконфликтност при взаимно зачитане на интереси и стриктно спазване на правила, установени след общо съгласуване. При този метод са изключени обсъждания на каквито и да е държавни или партийни политики. Снемане на образа на врага, съзиран у другия или другите при всякаква идейна конфронтация, според  Теодор Вилхелм е една от важните цели на „Възпитание в партньорство“.

         През 1952 година германският философ, антрополог и педагог, тогава професор от университета в Бон, Теодор Лит (Theodor Litt – 1880-1962) публикува програмната си студия „За политическо самовъзпитание на немския народ” (Über die politische Selbsterziehung des deutschen Volkes), в която подробно мотивира мнението си, че германците трябва самида започнат да се превъзпитават политически. Според него, политическото образование във ФРГ трябва да следва положителния германски пример за такова образование от времето на  Ваймарската република. Неговото предложение за необходимостта от създаване на модел за политическо  образование е възприето положително, както от правителството и партиите в Бундестага, така и от значителна част от западногерманската културна общественост. Някои от основните идеи на този пионер на съвременното демократично гражданско образование са значими и в наше време, както в утвърдените, така и в новите демокрации в Европа. Важна предпоставка за възприемане на идеите на демокрацията, според Теодор Лит, е изграждането на характер у младежите чрез духовност и морал.

     Федерална република Германия, е първата страна в Европа, в която е създадена държавна институция за гражданско образование – „Федерална агенция за политическо образование“ ( Bundeszentrale für politische Bildung) с цел „да развива и укрепва демокрацията и европейската съпричастност сред немския народ”. Това става в далечната от днешна гледна точка и ранна за следвоенния период 1952 година. Основните структурни части на тази агенция са нейните отдели (реферати) – за периодична публицистика, за филм и радио (днес – за медии и медийна политика), за дейността на парламента, за актуални политически събития. Експертен съвет, съставен от 15 депутати от различни партии в Бундестага контролира спазване на принципа за надпартийност на агенцията.

        От тогава до днес Федералната агенция за политическо образование и нейните клонове във всички федерални щати (Bundesländer) във ФРГ  подпомага  утвърждаването на демократично общество в Германия.  Чрез нейната дейност германският опит на държавно ниво по отношение на гражданско образование е станал примерен в международен план.

         Федералната агенция за политическо образование е формулирала следните приоритетни задачи и цели на политическото образование във Федерална република Германия:

         –  Главна задача на политическото (гражданското) образование в едно демократично общество е постигането на високо ниво на политическа зрялост (матуритет) у гражданите. Това е важно, първо защото в демократичното общество има свободна изява и съревнование между различни политически мнения и концепции, както и светогледен плурализъм. Второ – защото демокрацията прави възможни за гражданите различни форми на участие в политическия процес, включително и такива за контрол над управлението (на държавата, областта, общината). Този контрол се изразява най-вече в това, че те самите  определят състава на органите на управление на различни нива чрез избори. За гражданска активност както по отношение на ориентация в идейния плурализъм, така и за участие в управлението чрез избирателен вот или чрез механизми за контрол, политическа зрялост на гражданите е от обществен интерес в демократичната държава.

         –  Гражданите в едно демократичното общество трябва да могат да се ориентират сред изобилието от различни мнения и позиции, да ги преценяват  самостоятелно и критично и да вземат съответни решения. Също така те трябва да могат да действат рационално, контактувайки с другите в обществото. Веднъж въведена, демокрацията непрекъснато дава поводи за предизвикателства към готовността и способността на гражданите да я утвърждават и защитават чрез политическата им активност.

          –  Политическа зрялост на гражданите предпоставя наличието у тях на определена база знания. Придобиването на такива знания е главна цел на обучителните програми по политическо образование. Основните теми в тези програми са:

Политическата система  – конституционен ред и политическия процес; Законодателство и правна система;

 Социални структури и социални реформи;

 Икономическа система и стопанска политика;

 Международна политика и глобални структури;

          –  Следвайки целта за изграждане на политическа зрялост у гражданите , политическото образование трябва да стимулира тяхната самостоятелност при вземане на решение за какъвто и да е вид политическа активност. В образователния процес не трябва да бъдат предопределяни резултатите от водени дискусии и не трябва да се налага насока при разсъжденията по даден казус.

         В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век политическото образование във Федерална република Германия става обект на остри политически спорове по линията на политическата конфликтност – „консервативно“ v/s „прогресивно“, „ляво“ v/s“дясно“ по време на  експертни съвещания и конференции на федерално и регионално равнище.

         През 1976 година е направен успешен опит да се преодолеят идеологически обоснованите  противоречия относно основни дидактически принципи и възникнали конфликти във връзка с нови учебни планове и учебници по политическо образование. Тогава Агенцията за политическо образование във федералния щат Баден-Вюртемберг организира научна конференция в град Бойтелсбах (Beutelsbach), в която участват видни учени (педагози, философи, политолози) и експерти в областта на гражданското образование от цялата Федерална република Германия. Те имат различни политически възгледи и се застъпват за различни, често противоположни идеи по дискутираната тематика. Стремежът на организаторите на тази конференция е бил участниците в нея да постигнат общо съгласие поне по няколко от обсъжданите предложения. Конференцията не завършва с някакво решение, представено като документ. Публикувани са обаче данни за постигнато съгласие по три основни принципа  на политическото образование във ФРГ – това е така нареченият „Консенсус от Бойтелсбах“ (Beutelsbacher Konsens). Тези три принципа са:

       1.Забрана на индокринирането.

      Не се разрешава преподавателите по политическо (гражданско) образование да налагат на учениците, с каквито и да е средства, своето мнение по политически въпроси като единствено правилно и така да възпрепятстват изграждането у тях на лична позиция. Индокринирането е несъвместимо с ролята на учителя в едно демократично общество и с важната образователна цел – придобиване на способност за самостоятелна преценка на факти и събития.

       2. Това, което е обект на противоречиви възгледи в науката и политиката, трябва да бъде представяно адекватно.

        Този принцип е тясно свързан с предходния. Когато не се споменават различните гледни точки, възможни различни тълкувания се игнорират и не се разисква по алтернативни възгледи, се върви по пътя на индоктриниране. Тук има едно ограничение – не трябва да бъдат третирани като легитимна разновидност идеи, насочени срещу конституционно постановения либерално-демократичен правов ред.

       Учителят трябва да обръща особено внимание на възгледи, които  може би изглеждат странни и неприемливи за някои  от учениците във връзка различия в социален произход и семейна среда.

        3. Учениците трябва да могат да преценяват актуална политическа проблематика, съобразно своя интерес, свързан с нея.

       Обучението в системата на политическото образование трябва да способства обучаваните да анализират самостоятелно политически процеси и политическата ситуация в страната, да си съставят за тях собствена позиция , а също така сами да определят начина, по който биха искали да участват активно в политически процеси с цел да повлияят на промени в политическата ситуация, които са в техен интерес. Това не означава, обаче, че трябва да се губи ориентира към обществения интерес за всеки конкретен случаи.

        Тези три принципа от така наречения „Консенсус от Бойтелсбах“ са фундаментални за политическата образование в средните училища във Федерална република Германия и днес. Във връзка с тях  Федералната агенция за политическо образование дава следните актуални дидактически напътствия:

      1 Самостоятелна дейност на обучаваните при търсене на решение за примерни конфликтни ситуации. Целта е да бъде предложено преодоляване  на конфликта без използване на силови методи.

      2. При анализ на политически казуси да се използва сравнение с аналогични случаи. Да се прилага индуктивния метод с цел абстракция, както и дедуктивния с цел конкретизация.

      3. Самостоятелно ориентиране на обучаваните в даден проблем и самостоятелно търсене от тях на способи за неговото решаване.

      4. Обучение, насочено към способност за действие.

      5. Научна обоснованост на аналитичната дейност.

      6. Проблемни решения с оглед на значението им в перспектива към бъдещето.

      Както бе споменато, много важна цел на политическото образование във Федерална република Германия е изграждане у учениците  на способност за самостоятелна и обективна преценка на факти – в политиката, историята, икономиката, културата. За това разбира се са необходими конкретни съществени знания, които могат да бъдат придобити и в специализирани форми на обучение – лекции, курсове, семинари, работилници (workshops) и др. 

      Федералната агенция за политическо образование анализира, оценява и чрез съвременните комуникационни средства разпространява съвременния германския модел на такова образование в страната и в чужбина. В него способността за политически анализ на събития  в общественото битие се смята за съществен компонент на политическата зрялост. Важно е такъв анализ на възможни въздействия и последици от събитията, които са във фокус да се прави с оглед на установена ценностна система. Гражданското образование в модерното либерално-демократично общество трябва да е надпартийно, но не и индиферентно към ценностната система на този тип общество. Като важен елемент на политическата зрялост на гражданите се изтъква способността им за политически действия, която предполага комплексна организационна и риторична квалификация. Капацитет за политическо действие притежават онези граждани, които могат да формулират идеи, да изграждат концепции, да организират дискусии, да се изказват пред широка аудитория, да привличат свои симпатизанти и сподвижници.

                                                ————–