Автор: д-р Йордан Янков

На пръв поглед проектът за „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година с хоризонт до 2050 година“ (за по-кратко оттук нататък наричана „Стратегия“) изглежда добре структуриран и обхващаш всички ключови фактори и тенденции в развитието на българската енергетика. Внимателното запознаване с изложението обаче повдига ред въпроси, които поставят под съмнение не само съдържанието на документа, но и неговата легална форма.

Процедурни нарушения

С публикуването на сайта на Народното събрание на Проекта на енергийна стратегия, липсва информация за законоустановената процедура за изработването на такъв документ, а именно:

• Не е налице информация за спазването на императивните изисквания на чл.4 от Закона за енергетиката, а именно за разглеждането и одобряването от Министерски съвет на същия този документ;
• Не е налице информация, относно извършена екологична оценка, съгласно чл.81, ал.1, т.1 от Закона за опазване на околната среда;
• Не е известно да е извършвано обществено обсъждане на проекта на този документ преди Решение на Министерски съвет. 

Би трябвало Народното събрание да не разглежда този проектодокумент, поради неспазени законови изисквания и същия да бъде върнат за изпълнение на разработчиците за спазване на процедурата.

Пропуски в методологията

Всички ключови допускания и прогнози в документа се базират на един източник: (B)EST model от E3-Modelling. Никъде не е изложена методиката, по която въпросния модел е разработен, което прави невъзможна проверката за коректността на въведените данни и получените резултати. Не става ясно по каква причина и по каква процедура е избран въпросния (B)EST model като аналитичен инструмент за разработката на Стратегията. Както ще се види по-долу от анализа на Стратегията, това е въпрос от особена важност предвид редица озадачаващи твърдения или директно противоречащи си изводи и прогнози, които имат ключово значение за съдържанието на така предложената Стратегия. 

Политики и проекцията им в прогнозите за развитието на отрасъла

В Стратегията са изброени всички актуални европейски документи, формиращи политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, и е декларирана подкрепа за всички от тях. В същото време, в Стратегията има и декларирана подкрепа за вътрешни политики, които са в разрез с европейските политики, особено по отношение на въглищните мощности в електроенергетиката. Освен това, никъде в документа не е направен опит за оценка въздействието на тези политики (било европейски или национални) върху макроикономическата рамка на страната, доколко те са приложими, дали са ресурсно обезпечени и какви са рисковете за тяхното изпълнение или рисковете, които те създават, ако бъдат изпълнени. Освен тези дефицити в Стратегията, също така се забелязват и противоречия дори в най-общата количествена оценка от прилагането на тези политики. 

Така например, важен акцент в Стратегията е драстичното повишаване на енергийната ефективност, което е в унисон с европейските политики. В същото време обаче, не става ясно какви са основанията за очаквания значителен ръст в генерирането и потреблението на електроенергия, ако приемем, че енергийната ефективност ще се повишава, и особено в контекста на планираното увеличаване дела на природния газ като първичен енергиен източник за отопление, замествайки електроенергийни мощности използвани за тази цел в момента. От 30374 ГВтч през 2020 г. крайното вътрешно потребление на електроенергия се повишава с 13% през 2030 г. до 34421, и с 29% спрямо 2020 г. до 39313 ГВтч през 2050 г. Да напомним, че от влизането на България в ЕС до 2018 г. за десет години увеличението на крайното потребление на електроенергия е само 9.8%. Парадоксът с увеличаващата се енергийна ефективност и нарастващото потребление на електроенергия като физически обеми не може да бъде обяснен и с очаквания евентуален икономически ръст, доколкото този ръст би трябвало да се съпровожда с намаляване енергийната интензивност на икономиката, т.е. с едно и също количество енергия да се произвежда повече стойност. Подобно несъответствие се открива и при нетното производство на електроенергия – залага се ръст от 8.6% до 2030 г. и 20.2% до 2050 г., при положение, че от 2007 до 2018 ръстът е 8.1%, и че този ръст е формиран при напълно различни политически цели и институционални рамки, както в България, така и в ЕС, които дълги години благоприятстваха износът на електроенергия, но които очевидно няма да бъдат налице за в бъдеще, особено в условията на разширяване на междусистемната свързаност в региона и в европейски мащаб. При тези обстоятелства ръстът, както на крайното потребление на електроенергия, така и на генерацията, изглеждат нереалистични и необосновани. 

Мястото на ВЕИ в електроенергийната система

Несъответствията между залагани политики и тяхната количествена оценка имат своите продължения, ако се вгледаме по-внимателно в предлагания от Стратегията електроенергиен микс. Особено интересни са противоречията около предлаганата, в духа на европейките политики, експанзия на ВЕИ в електроенергетиката. 

Така например, предлаганото брутно производство на електроенергия от фотоволтаични централи през 2030 г. е  4652 ГВтч, докато през 2020 то възлиза на 1402 ГВтч. Ако приемем, че според Стратегията през 2020 г. има инсталирани 1042 МВт фотоволтаични мощности, а през 2030 г. те ще бъдат 3343 ГВт, то се оказва, че годишният капацитет на 1 МВт такава мощност през 2020 г. е 1345 часа, докато през 2030 г. е 1391 часа. Никъде в документа не се дава обяснение за това повишаване на ефективността на ФЕЦ и дали то има обоснование в тенденции от минали периоди. 

Далеч по-сериозен обаче е проблемът, който биха представлявали тези 3343 ГВт ФЕЦ за цялата електроенергийна система, и който проблем дори не е упоменат в Стратегията. За да бъдат постигнати заложените в Стратегията 4652 ГВтч произведени през 2030 г. от ФЕЦ, необходимо е всички инсталирани 3343 ГВт мощности да работят максимално през летните месеци, когато е пикът на тяхната естествена производителност. В същото време, пикът на товара в електроенергийната ни система от началото на май до края на септември в обедните часове от 13 до 14 ч е средно малко над 4 ГВт. Това означава, че единственият начин да се осигури необходимия и планиран в Стратегията годишен капацитет на ФЕЦ е останалите мощности да спират своята работа през по-голямата част от деня, включително и двата действащи реактори на АЕЦ Козлодуй, което е и технологично невъзможно. Единствената друга възможност е този излишък от ВЕИ електроенергия в летните дневни часове (да не забравяме, че в случая разглеждаме само този от ФЕЦ) е да бъде изнасян, но това също не е обосновано как ще стане, при положение, че всички страни в региона ще следват подобни на нашата политика за експанзия на ВЕИ в микса, тоест, те ще генерират подобни на нашите излишъци. 

В Стратегията се залага макар и по-скромен ръст на вятърните централи (ВяЕЦ), но не става ясно как ще е възможен такъв ръст, при положение, че страната ни не разполага с региони с подходящ ветрови потенциал извън зоните включени в Натура 2000.

Освен проблемите с физическото балансиране на електроенергийната система при реализация на заложените в Стратегията цели за производство на ВЕИ електроенергия, съществуват и сериозни празноти относно какви точно ще бъдат икономическите последствия от такива планове. Никъде в документа не е разгледан опита на други страни, които вече допуснаха значителен дял на ВЕИ в своя енергиен микс, нито пък са разгледани възможни начини за финансиране на такава ВЕИ експанзия и последствията за функционирането на другите мощности и икономическите последствия за потребителите и икономиката като цяло. Очаква се, че ВЕИ мощностите няма да бъдат субсидирани пряко от държавата, но в същото време те ще получават значителни гарантирани приходи от продажбата на зелени сертификати, ако реализират своята енергия на пазара. Това означава, че новите ВЕИ мощности ще имат пряк стимул да продават своята енергия на цени близки до нулата, което обаче ще има унищожителен ефект върху всички останали електроенергийни мощности с всички последствия за сигурността на доставките и системата като цяло. Единственият начин да бъдат туширани тези неблагоприятни за системата последствия е цената да бъде поета от потребителите, а това означава значително увеличаване на енергийните разходи за цялото общество и намаляване на конкурентоспособността на икономиката ни.

Ролята и мястото на ядрената енергетика

Планираната експанзия на ВЕИ в електроенергийния микс влиза в противоречие и с други основни твърдения, залегнали в предлаганата Стратегия. Вече стана дума за необходимостта дори 5 и 6 блок а АЕЦ Козлодуй да спират работа през летните дни. При това положение още по-озадачаващо звучи планирането на две нови 1000 МВт ядрени мощности след 2030 г., които технологично няма как да работят в друг режим освен като базови мощности, при положение че се декларира удължаването на експлоатацията на сега съществуващи в АЕЦ Козлодуй мощности след 2030 г. В Стратегията няма каквото и да споменаване за Малки Модулни Реактори (ММР), въпреки че всички основни международни организации отдавна ги посочват като основа на следващото поколение ядрени технологии. Не се разглеждат нито един от аспектите на навлизането на ММР в световната енергетика, а оттам и неизбежно в нашата, нито стратегическите задачи които ще постави това навлизане като обучение на кадри, законодателна рамка и планиране работата на електроенергийната система с включени ММР в нея. В Стратегията продължава да се твърди, че ОЯГ представлява отпадък, подлежащ на дългосрочно съхранение, въпреки, че в „Стратегията за управление на ОЯГ и РАО“ се споменава, макар и бегло, че ОЯГ не е отпадък, а ценен стратегически енергиен ресурс. С други думи, България игнорира стратегическите усилия на всички международни организации в ядрената енергетика за преминаването към затворен горивен цикъл. Вместо това, в Стратегията присъства дълго и подробно описание на етапите за диверсификация на доставките на свежо ядрено гориво, което не може да бъде предмет на стратегически държавен документ, а е от компетенцията на търговското дружество, което експлоатира сега съществуващите ядрени мощности в страната.

Мястото, ролята и съдбата на фосилните централи

В Стратегията съществуват и много неясноти как точно ще се съвместят европейските политики за затваряне на въглищните мощности с декларираното намерение тези мощности да продължават да работят, макар че изрично се упоменава, че те няма да могат да издържат икономически. Още по-неясен става този казус в контекста на това, че в Стратегията не се очаква значимо въвеждане на нови газови мощности за производство на електроенергия. Буди недоумение декларираното на няколко места в Стратегията развитие на газови и водородни мощности за намаляване на парниковите газове, и липсата на увеличение на кондензационни и с комбиниран цикъл газови електроенергийни мощности в прогнозните сценарии за инсталираните мощности.  През 2030 г. се планира въвеждането на 422 МВт паро-газови мощности, но интересното е, че те ще работят в базов режим, утежнявайки още повече балансирането на микса, вместо да работят във върхов режим, каквото е тяхното основно технологично и системно приложение. При всички положения, планираните газови мощности от всички видове няма да могат да покриват инсталираните ВЕИ мощности. В такъв случай не става ясно как ще се балансират през 2030 над 4 ГВт ФЕЦ и ВяЕЦ при положение, че въглищните мощности ще бъдат в състояние на икономически фалит. Ако този фалит се избегне чрез директни помощи от Фонд „Сигурност на енергийната система“, то тогава в условията на прогнозна цена на въглеродните емисии от 60 €/t през 2030 г. цената на електроенергията ще претърпи значителен скок, тъй като капитализирането на фонда ще става чрез надбавка над цената на всички производители, която надбавка ще бъде близо два пъти по-голяма от сегашната. 

Всъщност, в Стратегията няма и опит за прогнозиране динамиката на цената на електроенергията у нас, нито пък се прави опит за оценка на влиянието върху тази цена на ефективната интеграция на нашата електроенергийна система в европейската, което също е декларирано в Стратегията. Оттам декларацията, че „Република България ще запази ролята си на нетен износител на електрическа енергия в общия европейски енергиен пазар и в този в региона“ звучи неубедително и без каквото и да е покритие. 

Липсващи институции и промени в законодателството

В Стратегията отсъства и какъвто и да е било опит за отчитане резултатите от действието на предходните стратегии на страната. Няма каквото и да е било споменаване на институционалната и законодателна рамка, чрез които отрасъла се управлява, въпреки, че най-големите дефицити в него са пряко следствие от некомпетентни управленски решения, със сериозни съмнения в обществото за корупционни и престъпни мотиви. Премълчават се важни и необходими законодателни промени, които трябва да се направят, ако искаме някои от декларираните в Стратегията политики да бъдат осъществени. Например, повтаряйки европейските директиви, които поставят във фокус децентрализираното производство и потребление на енергия, никъде в Стратегията не се отчита факта, че такива локални производствено-потребителски енергийни системи изискват фундаментално преосмисляне на всички ексклузивни лицензи в енергетиката – като се започне с тези на разпределителните дружества, и се стигне до тези на доставчиците от последна инстанция. Същите структурни проблеми засягат и присъствието на държавата в сектора, правомощията и независимостта на регулатора, както и отговорностите и критериите за изпълнението на самата Стратегия. Посочено е, че Министерството на Енергетиката ще прави доклади на всеки две години, но не ясно посочено какви ще са последствията от тези доклади, нито какво ще се прави, ако Стратегията се окаже неизпълнима и се наложи нейното преправяне. Предвид посочените тук слабости на предлагания проект за Стратегия, това се оказва ключов момент от стратегическо значение.

Заключение

Предлаганият проект за „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България с 2030 година с хоризонт до 2050 година“ притежава значителни фундаментални процесуални и методологични слабости, непълноти и непреодолими вътрешни противоречия. Препоръчваме така предлагания проект да бъде оттеглен и да се започне публично прозрачен процес по написването на изцяло нов проект с участието на ясно зададени критерии, задачи и цели от публично консенсусен екип от експерти.