проф. Христо П. Тодоров – ЩО Е ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ И ЗА КАКВО НИ Е ТО?[1]
В продължение на много години учители, неправителствени организации, медии, университетски преподаватели, издатели, просветни дейци и политици се застъпваха за въвеждането на предмет гражданско образование в българското средно училище. Те се опитваха да убедят обществеността в необходимостта от такъв предмет. Дълго време съществуваха непреодолими резерви по отношение на въвеждането на предмет гражданско образование. Мнозина се опасяваха, че с него, подобно на някогашния научен комунизъм, в умовете на младите хора би се насаждала държавна идеология и така би се посегнало на тяхната индивидуална автономия. В действителност обаче нещата стоят по съвсем различен начин – гражданското образование е дело на свободни хора в името на свободата и човешкото достойнство. Тъй като това изглежда не е очевидно за всеки, се налага да бъде дадено обяснение.
Обикновено използваме думата „гражданин“, за да обозначим с нея човек, който живее в град, или човек, който има правен статут на гражданин на дадена държава. И при двете употреби на думата, за да бъде човек гражданин той не се нуждае от специално образование. Какво тогава е онова разбиране за „гражданин“, което позволява, а и изисква да говорим за гражданско образование?
През по-голямата част от историята на Европа с редки изключения повечето хора са били лишени от възможността да участват във вземането на решения относно общите дела на държавите. Такива решения са вземали малобройни светски и духовни елити. От средата на XVIII век насетне това започва да се променя. Започват да се оформят чертите на модерния свят какъвто го познаваме днес. С великите географски открития от края на XV век се увеличава икономическата мощ на колониалните империи и се слага началото на глобална търговия. Реформацията от началото на XVI век и религиозните войни след нея водят до разцепление в Западното християнство. Последица от това е отслабването влиянието на религията върху политиката, образованието, социалното дело и културата, което наричаме секуларизация. През XVII век се ражда математическото природознание и то превръща науката в най-важна сила във всички области на живота.
Прилагането на резултатите на математическото природознание в техниката слага началото на индустриализацията. Тъй като машинната индустрия предизвиква голяма концентрация на работна ръка в големите градски центрове, населението на градовете нараства за сметка на населението в селата – един процес на урбанизация, който и до сега не е приключил. Усложняването на най-важните дейности в индустриалния свят изисква подобряване на образованието на все повече хора. Затова през XIX век в европейските страни започва да се въвежда задължително основно образование, а средното и висшето образование се обновяват.
В модерния свят все по-голяма част от хората участват решаването на общите дела. Коренно се променя разбирането за произхода, смисъла и функциите н държавите. Те вече не се приемат за възникнали по волята на Бога и за негова прослава, а се схващат като резултат от доброволно споразумение между хората, живеещи на определена територия с цел колективна защита на живота, собствеността и свободата им. Хората, които по своя собствена воля създават държавите, се ангажират с тяхното устройство, управление и отбрана. Такъв ангажимент могат да поемат само юридически и икономически независими хора. Независимият индивид не е ничие притежание – той не е роб, нито пък крепостен и никой няма власт над него. Освен това той има собственост и е в състояние сам да осигури прехраната на себе си и на семейството си.
Независимостта на индивидите се гарантира чрез система от неотчуждаеми права, залегнали в конституцията. Правата, както и ангажирането с общите дела правят от индивидите граждани в политическия смисъл на думата. Независимите граждани формират независими от държавната власт сдружения и чрез тях оказват влияние върху нея – такова общество е гражданско общество.
Никой не се е родил подготвен за участие в общите дела. Затова се налага да се полагат специални грижи за подготовката на гражданите в политическия смисъл за гражданско действие. В миналото въпросът за възпитанието на хората в граждански дух се е поставял винаги, когато те са участвали в упражняването на публичната власт. Още в гръцката древност държавното възпитание в духа на закона се смята за естествено продължение на възпитанието в семейството. За древните гърци добрият гражданин и добрият човек са едно и също. Гърците са смятали, че държавата има пълното право да упражнява възпитателна принуда върху младежите в дух на лоялност към себе си, без да е длъжна да оправдава това.
При съвременните държави нещата стоят по по-различен начин. Тези държави са създадени с цел да защитават индивидуалните права и свободи на гражданите си, между които е и свободата на съвестта. Ако не нарушават законите, гражданите са свободни да имат каквито искат убеждения, а държавата е длъжна да се въздържа да им налага каквито и да било идеи. Затова когато съвременните държави решават да въведат образование на младежите като граждани, те са длъжни да предложат убедителни основания за това. Главното основание е, че държави, в които политическата власт произтича от народа и се упражнява от народа и в името на народа, не могат да изпълняват своите функции без участието на гражданите. Самите граждани, от друга страна, биха загубили съществена част от личната си свобода на самоопределение, ако бъдат лишени от възможността да участват в общите дела. Гражданското образование трябва да гарантира възможността на хората да упражняват правото си на участие като граждани в политическия смисъл на думата.
За разлика от другите предмети, където се преподават знания от относително обособени науки, гражданското образование обединява в себе си знания от много различни науки – право, социология, политически науки, история, икономика, философия и др. Той представя тези знания в цялостната взаимовръзка на съвременния социален свят. Произходът и природата на властта, конституционното устройство на демократичната правова държава, справедливостта и човешките права и свободи, гражданските отговорности, гражданското общество и гражданското участие, личната и колективната идентичност, националните и наднационалните институции, медийната реалност, отношенията на собственост и икономическите отношения – все основни теми, формиращи съдържанието на предмета, се представят в система от взаимосвързани и взаимно обуславящи се неща.
Предметът гражданско образование има обаче и по-амбициозна цел. Той не само трябва да допринесе за това учениците да разбират съвременния социален свят, но и да ги подготви и насърчи да действат в него като ангажирани граждани. Добрите граждани в съвременния смисъл на думата са хора, които са способни да виждат проблеми, да разбират чужди мнения, да водят разговор добронамерено и конструктивно, да формулират и обосновават собствени мнения, да разпознават различия в позиции, да се отнасят критично към информация, да вземат решения на базата на сигурна информация, да изграждат отношения на доверие и сътрудничество с другите и да действат за промяна на обществената среда към по-добро. Най-доброто, ако не и единственото мерило за успеха на гражданското образование са гражданският ангажимент и участието в общите дела.
[1] В този текст са изложени основните идеи, развити във встъпителния урок от учебника по гражданско образование за 11 клас на издателство „Просвета“ с автори Христо П. Тодоров, Майя Грекова, Петя Кабакчиева, Луиза Славкова и Кирил Славчев.
